16. Чрез ехокардиография и флуороскопия за насочване задръжте кабела за въвеждане на място, докато
изтегляте маншона за въвеждане, за да разгънете левия предсърден диск и част от свързващата талия.
17. Внимателно издърпайте левия предсърден диск към предсърдната преграда. Това може да се усети или
наблюдава чрез ехокардиография или флуороскопия.
18. Поддържайте кабела за въвеждане леко опънат, докато изтегляте маншона за въвеждане приблизително
5 – 10 cm, за да разгънете десния предсърден диск.
19. Използвайте ехокардиография или ангиография, за да потвърдите, че устройството е на място и да оцените
остатъчния шънт или недостатъчност на клапата.
20. Преди да отделите оклудера, извършете леко движение напред и назад (тест за опън-натиск) с кабела за
въвеждане, за да се уверите в надеждната позиция на оклудера през преградата.
21. Ако позицията на оклудера е нестабилна или засяга някоя от съседните сърдечни структури (като ГПВ, БВ, МК,
КС, АО), не го освобождавайте от кабела за въвеждане, а извършете следните стъпки:
a. Захванете оклудера отново чрез стабилизиране на кабела за въвеждане и придвижете напред маншона за
въвеждане, докато оклудерът влезе изцяло вътре в маншона.
b. Позиционирайте оклудера отново и отново го разгънете или отстранете оклудера от пациента.
БЕЛЕЖКА: Оклудерът може да бъде разгръщан максимум три пъти. Ако позицията му все още е
незадоволителна, извадете и подменете и устройството, и маншона.
22. Ако оклудерът не отговаря на оригиналната си форма, захванете отново устройството и го заменете с ново.
23. Поставете пластмасовия застопорител на проксималния край на кабела за въвеждане.
24. Отделете оклудера от кабела за въвеждане, като завъртите кабела за въвеждане в посока, обратна на
часовниковата стрелка (посочена със стрелка върху пластмасовия застопорител).
В редките случаи, когато това няма да е възможно, придвижете напред маншона за въвеждане към десния
предсърден диск, за да подсигурите оклудера и да улесните отделянето.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: При завършване на процедурата бавно отстранете кабела за въвеждане и
маншона за въвеждане от пациента. Отстранете маншона с бавно движение, за да избегнете
проникване на въздух.
Грижи след процедурата
• Проследяването и грижите след процедурата трябва да бъдат по стандарта на грижа на институцията. Преди
изписването пациентът трябва да има направена ТЕЕ.
• Пациенти с наблюдаван перикарден излив след имплантирането на устройството трябва да бъдат внимателно
наблюдавани, като се изпълни серия от ехокардиограми, за да се уверите, че перикардния излив не се
разширява или докато не отшуми.
• Препоръчва се клинично проследяване от кардиолог според стандарта на грижа на институцията и установените
указания, включително ехокардиографска оценка.
• Пациенти, получили инсулт след имплантиране на устройството, трябва да направят ТЕЕ за оценка на
образуването на тромби.
• Ако след имплантиране на устройството се идентифицира левостранен тромб, пациентът трябва да се изследва
за състояние на хиперкоагулация и трябва да започне терапевтична антикоагулация (варфарин) за период от
минимум три месеца. След антикоагулантното лечение трябва да се направи ТЕЕ, за да се потвърди отшумяване
на тромбите, свързани с устройството. Ако пациентът не се повлиява от антикоагулантната терапия, трябва да се
помисли за тромболиза или хирургично премахване на устройството.
• Пациентите трябва да бъдат обучени да търсят незабавна медицинска помощ, която включва ехокардиограма, в
случай на признаци или симптоми на хемодинамична нестабилност като болки в гърдите, аритмия, припадък или
задух.
• Пациентите трябва да извършват подходяща профилактика срещу ендокардит в продължение на шест месеца
след имплантиране на устройството. Удължаване на шестмесечния срок на профилактика срещу ендокардит се
прави по преценка на лекаря.
• След имплантирането пациентите трябва да преминат антитромбоцитна терапия, като напр. с аспирин, в
продължение на шест месеца. Удължаване на шестмесечния срок на антитромбоцитната терапия се прави по
преценка на лекаря.
• Пациентите трябва да бъдат инструктирани да избягват тежки натоварвания в продължение на минимум един
месец след имплантиране на устройството или според препоръките на техния лекар. Усилените физически
дейности могат да доведат до повишен риск от нежелани реакции, включително и от ерозия. На пациентите
следва да бъде напомнено, че в случай на каквито и да било симптоми като задух или болки в гърдите, по което
и да е време и особено след усилена физическа активност, трябва незабавно да потърсят медицинска помощ.
• При пациенти с анамнеза за БЕ или ДВТ трябва да се помисли по-скоро за прилагане на хронична
антикоагулация, отколкото антитромбоцитна терапия след имплантацията на устройството.
18