1. Технически параметри:
• Система на обектива от две лещи
(Ахромат) от стъклен материал
• Азимутална монтировка с настройка на
полярната височината (подобрена
система за монтировка с въртяща се ос)
• Увеличение: 45x – 337,5x
• Диаметър на обектива: 70 мм
• Фокусно разстояние: 900 мм
• 3 окуляра: K-20 / K-12 / K-4 мм
• Зенитно огледало
• 6x25 Търсач
• 1,5x Рефрактор
• Алуминиев статив с настройка на
височината
2. Възможни обекти за наблюдение:
В допълнение сме подбрали и разяснили за
теб няколко много интересни небесни тела и
съзвездия. Към прилежащите изображения
в края на указанията за ползване можеш да
видиш как ще се виждат обектите през твоя
телескоп с различните окуляри при добри
условия за наблюдение.
Луната
Луната е единственият естествен сателит на
Земята. (Изобр. 19)
Диаметър: 3.476 км
Разстояние: около 384.400 км
Луната е позната от праисторически време-
на.
Тя е вторият по яркост обект на небето след
слънцето. Тъй като Луната прави една пъл-
на обиколка около Земята за един месец,
ъгълът между Земята, Луната и Слънцето се
променя постоянно; това се вижда от цикли-
те на лунните фази. Времето между две по-
следователни фази на новолуние е 29,5 дни
(709 часа).
Мъглявината Орион (M 42)
M 42 в съзвездието Орион (Изобр. 20)
Разстояние: 1.344 светлинни години от зе-
мята
Със своето разстоянието от земята от
1.344 светлинни години мъглявината Ори-
он (Messier 42, накратко M 42) е най-ярката
дифузна мъглявина на небето – видима с
просто око и обект, който си заслужава да
се види с телескопи с всякакви размери, от
най-малкия бинокъл до най-големите зем-
ни обсерватории и космическия телескоп
Хъбъл. Става въпрос за по-голямата част
от доста обширен облак от водороден газ
и прах, който се простира с над 10 градуса
пред половината от съзвездието Орион.
Разпростирането на този гигантски облак
обхваща няколко стотици светлинни години.
Мъглявината Ring в съзвездието Лира (M 57)
M 57 в съзвездието Лира (Изобр. 21)
Разстояние: 2.412 светлинни години от зе-
мята
Известната мъглявина Ring M 57 в съзвез-
дието Лира често се възприема като про-
тотип на планетарна мъглявина; тя е част
от красотите на лятното небе в северното
полукълбо. Най-новите изследвания показ-
ват, че по всяка вероятност става въпрос
за пръстен (Torus) от ярко светеща материя
, която обгръща централната звезда (види-
ма само с големи телескопи), а не за кръгла
или елипсовидна структура
BG
157